Техническите аспекти при смяна на хоризонтални щрангове изискват задълбочено познаване на хидравличните принципи и специфичните натоварвания в жилищни сгради. Хоризонталните водопроводни тръби разпределят водата от вертикалните към отделните апартаменти и поемат значително по-малки налягания в сравнение с вертикалните елементи.
Диаметърът на хоризонталните щрангове е критичен параметър за осигуряване на достатъчен дебит. За стандартни битови нужди се използват тръби с диаметър 20-25 мм за студена вода и 16-20 мм за топла вода. Недостатъчният диаметър води до понижено налягане в крайните точки и неудовлетворително водоснабдяване на апартаментите.
Наклонът на хоризонталните участъци е задължителен технически елемент – минимум 0.5% към стояка за осигуряване на естествено отвеждане на въздуха от системата. Измерва се с прецизна водна везна или дигитален инклинометър. Неправилният наклон причинява въздушни задръствания и шумна работа на инсталацията.
Крепежните разстояния за хоризонтални щрангове са по-големи поради по-малките термични напрежения в сравнение с вертикалните участъци. Максималното разстояние между опорните скоби е 1.5 метра за полипропиленови тръби и 2 метра за медни тръби. Неправилното закрепване води до провисване и деформации.
Материалът за хоризонтални щрангове трябва да осигурява дълготрайност и устойчивост на корозия. PPR тръбите са най-популярни поради отличното съотношение цена-качество и устойчивост на температури до 95 градуса. Медните тръби предлагат максимална дълготрайност – до 50 години, но струват значително повече.
Термичните деформации при хоризонталните щрангове са по-малки, но изискват внимание при дълги участъци. Компенсационни примки се предвиждат на всеки 15 метра за полипропиленови тръби и на всеки 25 метра за медни. В гъсто застроени градски райони като например при един проект за смяна на хоризонтални щрангове Младост, температурните условия в мазетата са по-стабилни, което намалява термичните напрежения.
Изолацията на хоризонталните щрангове за топла вода е задължителна за предотвратяване на загуби на топлина. Използва се минерална вата или полиуретанова изолация с дебелина минимум 30 мм. Правилната изолация спестява до 15% от разходите за отопление.
Монтажът изисква специфични техники за осигуряване на херметичност. При полипропиленови тръби се използва термично заваряване при точно 260 градуса, докато медните тръби се свързват с капилярно запояване или компресионни фитинги. Качеството на съединенията определя дълготрайността на цялата система.
Контролът на качеството включва хидравличен тест с налягане 1.5 пъти по-високо от работното. Системата се изпитва минимум 2 часа без падане на налягането. Професионалните екипи използват електронни манометри за точно измерване и документиране на резултатите.
