Природата постоянно създава компост без човешка намеса, но любопитните градинари могат лесно да „култивират“ процеса като създадат оптимални условия за разлагането на органиката:
въздух + вода + въглерод + азот = компост
Въздух. Като повечето живи същества на планетата, бактериите които разлагат органичната материя и животинките, които се заселват в компоста се нуждаят от кислород. Затова компоста трябва да има порьозност – подгответе го пухкав и мек, за да може въздуха да се движи вътре и да достига навсякъде, където е необходим. С времето и разлагането той се сляга.
Вода. Компостните микроби имат нужда и от определено количество вода. Твърде много вода ограничава движението на въздуха, охлажда, и вмирисва компоста; твърде малко вода забавя процеса и не позволява затопляне. Прието е компоста да е като изцедена гъба, когато има правилна влажност.
Въглерод. Микробите, които разграждат органичната материя използват въглерода като енергиен източник. Най-добрия източник на въглерод са листа, слама и царевични стебла.
Азот. Микробите имат нужда от азот за протеина, който изгражда тяхните клетки. Това обикновено са зелена, влажна растителност, като зелени листа и животински субпродукти – екстременти.
Отношение на въглерод/азот. За да компостирате ефективно е необходимо да спазите правилното отношение между двата елемента. Ако прибавите твърде много азот съдържащи елементи, тогава компоста мирише лошо, тъй като се отделя излишен амониев газ. Твърде богатите на въглерод смеси не се разлагат тъй като няма достатъчно азот за нарастване на популацията на микрорганизмите. Идеалното съотношение е 30:1 въглерод/азот. Окосената трева съдържа въглерод/азот в отношение 20:1, така че е достатъчно към една част трева да се добавят две части сухи листа за да получите правилното отношение.
Има два основни начина да направите компост: студен компост (минимално усилие) и горещ компост (максимално усилие)
Студен компост. Почти всички експерти с които разговарях споделиха, че практикуват този начин на компостиране. Ето как се прави: смесете отпадъците от двора като трева, листа, клечки и плевели, сложете ги на камара и след около 6 до 24 месеца, микроорганизмите, червеите и насекомите ще разградят материала. Добавяйте нов материал отгоре на купа и регулярно обръщайте и навлажнявайте. Компоста ще е готов, когато отделните материали не могат да се идентифицират. Обикновено, основата на купата е готова първо. Не добавяйте дървен материал тъй като се разгражда твърде бавно.
Предимства: отнема малко време
Недостатъци: може да отнеме до две години за разлагане, патогените и семената не се унищожават и трябва да отделите неразложените части.
Горещо компостиране. Горещото или бързо компостиране изисква повече работа и внимание, както и правилното комбинация от съставки, но накрая получавате висококачествен компост само за 2 месеца. Ето как: събирайте отпадъчен материал, докато съберете критичната маса за компост (1 кубичен метър), което е минималния обем за купата за да се поддържа топла. Смесете една част зелен материал (азот) с две части кафяв (въглерод). Ако добавяте хранителни отпадъци, ги сложете в средата на купата за да не привличат животни и добавете вода за да постигнете правилната влажност. Продължавайте да добавяте материал в горното съотношение и не забравяйте да следите за влажността. Трябва да изградите камара с размери 1м / 1м / 1м. Микроорганизмите веднага ще започнат да разлагат и техните тела започват да отделят топлина. Материала изолира топлината и вътрешната температура достига до 50-65ºС. Всяка седмица преобръщайте материала и регулирайте влажността. След около месец, горещата фаза ще премине и компостирането ще продължи на температура между 35-40 ºС. Компоста ще е готов за ползване, когато не е топъл материала е разграден.
Предимства: Създаването на висококачествен компост за 2 месеца и по-малко убива семената на плевелите и патогените.
Недостатъци: отнема повече време и усилия, изисква внимателно наблюдение на влажността, въздуха и отношението въглерод/азот.
