Защо да ядем бял вместо кафяв ориз?

0
30

Според International Rice Research Institute, повече от 3.5 милиарда души зависят от ориза за повече от 20 % от дневните калории – и тези хора не се хранят с кафяв ориз. Като хранителен източник за половината от населението на света, дали белия ориз е действително лош за вас?
Белият ориз се приема като древна традиционна храна, която само богатите можели да си позволят. Простолюдието се е задоволявало с ориз с частично отстранени трици.

Най-очевидната полза от рафинирането на ориз и други зърнени храни е, че без нетрайните трици и кълнове, зърната могат да се съхраняват много по-дълго. Можете да намерите изобилие от източници, които посочват белия ориз като бич на съвременното здравеопазване, но проблемите дължащи се на скорбялата от бял ориз са по-малко в сравнение с преработените растителни масла, химикали и консерванти в нашата храна.

Защо да се върнете от кафяв на бял ориз? От онези фанатици на  здравословни храни ли сте, прекарали години за да се убедят, че кафявия ориз и други пълнозърнести храни са по-добри и всъщност предпочитате кафяв ориз пред бял? Истината? Дори когато се накисва или покълва, след хранене с кафяв ориз се чувства тежест  и слабост. Когато ядете бял ориз, тези проблеми ги няма. И въпреки вкусния аромат на ядки на кафявия ориз, той не побеждава уюта на една купа вдигащ пара бял ориз. Ако вярвате в ползите за здравето от кафявия ориз, това може да изглежда абсурдно. Кафявият ориз е здравословна храна, нали?

Лошата новина за кафявия ориз. Любителите на кафявия ориз, убедени в здравните ползи от яденето на цели зърна, ще посочат, че  ценните хранителни вещества на ориза и други зърнени храни се намират в най-външните слоеве, наречени зародиш и трици. За съжаление, тези съкровища също така са заключени вътре с фитинова киселина, която се свързва с иначе полезните минерали и ги прави безполезни за човешкото тяло.

Ами фибрите? Докато фибрите са изтъквани като храна-чудо за всичко от запек до рак на дебелото черво, всъщност е доста лесно да се изядат прекалено много, което може да разтегне стомашно-чревния тракт извън нормалните граници и да унищожи полезните бактерии в червата. Твърде много фибри могат да доведат до газове, подуване на корема, синдром на раздразненото черво, болест на Крон – състояния, за които се приема, че самите фирби лекуват. Равносметката? Няма нужда да се прекалява с фибри. Ако ядете сезонни плодове и зеленчуци, вероятно получавате достатъчно.

Кафявият ориз съдържа полиненаситени масла, намиращи се в зародишния слой на зърното. Тази мазнина е нестабилна и има вероятност да граняса за времето, за което кафявия ориз ще достигне до вашата чиния. Вашият ориз е по-добре без нея.

Това са трите предупреждения за кафявия ориз: фитинова киселина, прекомерно влакна и полиненаситени мазнини!

Чрез олющване и полиране на ориза, лошите и добрите неща са отстранени, и това, което остава, е просто нишесте. Белият  ориз е просто безполезно нишесте, лишено от хранителни вещества, нали?

Защо не пропускам хранителни вещества като консумирам бял ориз?
Белият ориз не разполага с един куп хранителни вещества, но също така не разполага с един куп неща, които затормозяват храносмилането. Въпреки страховете на съвременните диетолози, нишестето в белия ориз обикновено е добър източник на гориво за тялото. Нишестетата не са лоши като цяло, освен ако имате заболяване, като диабет. Сгответе го с говежди или пилешки костен бульон, който е пълен с минерали , желатин и глюкозаминогликани – хранителни вещества, полезни за зъбите, костите, косата, ноктите и ставите.  Добавете масло, месо или сезонни зеленчуци – така не само ще е вкусен, но и ще получавате достатъчно хранителни вещества и от останалата част от храната. Това е основната причина, поради която не бива да ви тревожи липсата на хранителни вещества в белия ориз. Няма нужда отчаяно да търсите недостъпните хранителни вещества в оризовите ядки.

Все пак не искате бял ориз? Накисване не е достатъчно!
Бъдете честни със себе си. Наистина ли предпочитате вкуса и текстурата на кафявия ориз?
Ако е така, не е задължително да се откажете от него, можете просто да искате да го приготвите правилно, ако искате да го усвоите правилно. За някои зърнени храни, ядки и семена е достатъчно накисването за една нощ, за да започне процеса на покълване, което освобождава фитаза – ензим, който е необходим, за да се разгради фитиновата киселина, което прави зърната по-лесно смилаеми. Оризът е с по-ниско съдържание на фитинова киселина, в сравнение с други зърнени култури, но също така е с ниско съдържание на фитаза. Поради това, само накисване  не е достатъчно, за да неутрализира фитиновата киселина. Ферментацията обаче подкислява средата за накисване, което активира малките количества фитаза, присъстващи в ориза. По-важното е, че процесът на ферментация култивира микроорганизми, които произвеждат своя собствена фитаза.

Ето как правилно да се подготви кафяв ориз чрез ферментация:
1 . Потопетете кафяв ориз във филтрирана вода (без хлор или флуорид!) в продължение на 24 часа при стайна температура без да сменяте водата .
2 . Оставете 10% от течността за накисване (тя трябва да се запази за дълго време в хладилника). Изхвърлете остатъка от течността за накисване и сгответе ориза в прясна вода.
3 . Следващият път, когато правите кафяв ориз, използвайте същата процедура както по-горе, но добавете от течността за накисване запазена от предишната партида към новата вода за накисване на за ориза. (В краен случай бихте могли да накиснете със суроватка или ябълков оцет, но ориз ферментирал във вода е най-добър).
4 . Повторете цикъла. Процесът постепенно ще се подобри докато 96% или повече от фитиновата киселина се разгради след 24 часа накисване.

Е, това е. Белият ориз не е зло. Кафявият ориз не е толкова велик – освен ако не се подготви правилно чрез ферментация или не сте мишка. Лично аз ще направя живота си по-лесен и ще хапна бял ориз – сварен в бульон и гарниран със сезонни зеленчуци.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here